Ако до 50 жената е усещала радостта и щастието след като те са отминали, то сега тя ги усеща в момента в който се случват. Ако преди по-често е казвала.. “била съм щастлива”, то сега тя вече може да определи щастието в самия миг в който го чувства. Сега тя вече знае какво е радост и какво е да е доволна от света.
На тази възраст най-щастливи са  жените с успешен брак и пораснали деца. При тях радостта е двойна, защото  преживяват успехите и на децата си и в много от случаите за тях и вместо тях. Радостта е двойна, а когато са намесени и внуци е тройна. Статистиката показва, че независимо от трудностите, които съпътстват живота на тази категория  жени в тази възраст, то самото справяне с проблемите  и понякога дори оцеляване  също носи радост и в много случай им създава също щастливи мигове. Точно в този момент се сменят и приоритетите. Ако преди е била важна работата и създаването на някакво благополучие, то сега на преден план излиза грижата за себе си или за хората, които имат нужда от тях. Тук точно се получава залитане в една от двете посоки, но при жените със стабилен брак те не са фатални или поне не крият рискове за тях. Тях ги харесват и с повишените килограми и с понякога неугледния им вид. Те знаят това и  усещайки го се оставят на природата да ги деформира както си иска. Те харесват своя живот с всички промени, които се или не се случват  и не им пука какво ще си каже света за тях. Имали са някаква мисия,  донякъде са я свършили и сега могат да се задоволят и с по-малко.
Самотните жени на тази възраст за разлика от омъжените изживяват годините си на печал. Ако до сега не са забелязвали как минава времето, то сега виждат какво са пропуснали, как остават сами в старостта и как вече не могат да направят нищо за да коригират живота си. Тези, които правят опити за някаква корекция се сблъскват с трудности от какво ли не. В обществото вече е създадена дискриминация към 50 годишните и самите жени са най-потърпевши от това. Най-засегнати в тази група са жените инвалиди, които съвсем са изхвърлени от социалната среда и към тях не съществува никакво разбиране не само от държавата, и от по-младите, но дори и от омъжените жени на тяхната възраст около тях.
Тази група все повече расте, защото по една или друга причина много омъжени жени в тази възраст прекратяват своя брак и се присъединяват към групата на самотните. Пред тях света се срутва и мъчно намират сили да преодолеят своята печал. Трудно започват принудителния нов старт и за дълго време живота им излиза от релси. За съжаление вече порасналите им деца не винаги им оказват необходимата помощ и подкрепа и не има дават сили за да започнат всичко наново.
На 50 няма само щастие и печал.. има жени с надежди, които се смятат млади, не им пука от околния свят и искат да наваксат всичко, за което до сега не са били способни или с което са се разминавали. Те още могат да се влюбват и да се радват на всеки миг. За тях нещата винаги се случват дори и в по-късния момент. Ако сега не могат да раждат, то ще осиновят дете, ако до сега не са се омъжвали, на тях не им пречи да вдигнат сватба и да се облече в бяло, ако до сега не са правили нещо самостоятелно, сега те ще намерят сили и средства да го направят. Те знаят, че за всичко това, трябва да изглеждат и да бъдат млади.. и всеки ден ще се борят за младостта.

На 50 жената вече се е научила, че ако има проблем, то той трябва да се решава, а не да се забравя. В тази възраст жените не създават проблеми на околните, но в основната си част решават проблемите и на хората около тях. В сравнение с мъжете, в това отношение жената е майсторка по решаването на проблемите. Даже и да избяга от тях, това също ще бъде в резултат на целесъобразно решение поради липса на друга алтернатива. В много от случаите проблемите се решават за нейна сметка, но това е естествено, защото обикновено  проблемите създават тези дето не искат да плащат "сметките" и загубата е част от решението. За съжаление, това качество на жената на 50 точно в тази възраст не се признава. Заради наличието на житейския и опит се смята, че тя е длъжна да оправя всички проблеми създадени от хората около нея. Точно при този конфликт, нещата се обръщат и жената на 50 решава да остави решаването на проблемите на тези, които са ги създали.. и така много неща свършват. Това от само себе си се смята за създаване на проблем и започва да се търси веднага някой да я замести за да се реши проблема. Разбира се, това не се  постига, но жената на 50 вече е изритана, като човек създаващ проблем.. 

Така жените на 50 изглеждат в очите на жените около 30 години. Според тях, жените на 50 започват да се държат странно и имат  прояви на пубертет. Едни жени зарязват мъжете си и си хващат млади приятели, други започват да ги ревнуват неоснователно, трети се затварят в себе си и не могат да общуват нормално. Търсейки причината на това мнение установих, че младите жени в тази възраст не могат да приемат, че жената на 50 търси ново начало и иска да промени нещата от живота си, който не и носят удовлетворение. Всяка жена търси своя път за това спрямо възможностите и възпитанието си, а ответната реакция на нейните деца, вече отивайки или минавайки 30 е в зависимост от това, как ги е възпитала. Точно тук се проява противоречието на възпитанието, което е налагано и реалността, че то не винаги е било правилно. Докато в по-ранните си години жената на 50 се е смяла на такива жени и е давала на децата си примери като "лоши" на такива жени с непонятно поведение, то сега тя застава на тяхно място и вече ги оправдава, но децата и още не могат да разберат как това става и защо морала се променя. Тук наистина става въпрос за морал. Защото жената на 50 вече не смята за "морално" да лъже и себе си и хората около нея, че е доволна от живота който води или че всичко и е подредено в душата и в битието. Ако докато е гледала малките си деца не е обръщала внимание, че никой не и помага, сега гледайки как дъщеря и получава помощ  защото е по-млада, тя започва да сравнява и да се съпротивлява за това,ч е е допуснала това да се случи с нея. Това е само един пример за сравнение, но то е почти във всички области.. секс, работа, домакинство ..
Тук, може би някой ще ми каже, че и хормоните имат голяма роля, да но преди да стигнем до тях, негодуването, започва от сравняването и от недоволството, което чак сега жената на 50 започва да осъзнава. Осъзнава и това, че няма смисъл да страда, да има нужда от позитивна промяна, която трябва сама да направи за да не остарява.

Това ми каза един приятел, когато му казах, че пиша за жената на 50. Явно, колкото и да не е приятно за жената на 50, тя не се е позиционирала в обществото така, както и се иска. Точно в тази възраст разликата между представи и действителност за жените се разминава. Кой е виновен за това разминаване? Явно, ние жените мислейки, че сме постигнали нещо, въз основа на житейския си опит и миналото време изпускаме погледа на другите към нас и не се вглеждаме в очите на другите.
Тук чух много мнения, че жената на 50 трябвало да се облича подходящо. Какво значи това? Аз поне за себе си не мога да определя, какво е подходящо облекло освен това, което ти отива на фигурата и те прави "секси". Ако трябва една жена само защото е на 50 да скрива хубавите си крака, то това е безумие. Ако трябва, защото е на 50 да избягва светлите и привличащи цветове, това, вече е безумие.
Истина е обаче, че жената на 50 се облича добре в повечето случай, само когато "си заслужава":) Това определение много ме учуди, защото при другите възрасти не се проявява. Какво означава?  Ако жената на 50 е според нея "сполучливо омъжена и има големи деца", то тя смята, че няма за какво чак толкова да се престарава във външния си вид. Тя смята, че може да излезе до магазина в квартала както и да е. Тя е забравила за грима, или почти в ежедневието не го слага, а за спа процедури само си мечтае. Сега сигурно ще ми кажете, че няма пари, но една маска за лице може да свърши работа и кора от краставица, нали?
Та жени, бъдете "лачени" всеки ден и бъдете "лъскави" на 50,  за да не показваме, че сме се предали!

Това беше заглавието на един от коментарите на първият ми пост. Отначало много се смях като го прочетох, но след това, като прочетох пак коментарите  установих, че   много точно определение за отношението на жената на 50 към секса. Защо див? Защото жената на 50 не се притеснява и обича да прави секс. Тя знае силата на секса и го използва всичките ползи от него. Защо маймунски? Аз поне не съм чувала маймуна да ползва противозачатъчни  Тук, мога да напиша, че секса, на жената на 50 е може би и повече от маймунски, защото тя е прочела и вече знае всичко за него. Тя вече изпитва удоволствие от секса във всичките му измерения. Тя вече не търси само секс, тя гледа на него, като на един вкусен кекс
Ако в предишните си години, тя не е правила секс, защото я е боляла глава, сега тя е установила, че от секса главата и минава.  Ако преди е правила секс след като е била влюбена, сега тя е разбрала, че чрез секса също може да се влюбиш. Ако преди, когато партньора и се е оправдавал, че не иска да прави секс, защото е уморен и има работа, сега тя не го оправдава, защото знае, че работата няма нищо общо със секса и знае, че някой я заменя по отношение на секса. Сега тя вече знае, че секса не само е отношение но е и критерии за оценка на отношението на мъжа към нея. Сега тя вече осъзнава, че със секса, може да манипулира, че за мъжа почти всичко свързано с жената е секс и осъзнава, че май за това късно е разбрала
Чрез секса, жената на 50 се чувства здрава и млада.

След като започнах да пиша блога започнах да питам всичките си познати мъже а и непознати, които ме заговорят как виждат жената на 50. Независимо от възрастта си всички единодушно ми отговориха, че жената на 50 е бабичка.
Казвайки им, че аз съм на 50 всеки един от тях започваше да се оправдава, че това не се отнасяло за мен, но вече бяха изплюли камъчето и всички бяха в някакъв конфуз, че бяха прибързали с отговора и може би с нещо са ме обидили.
Да, жени на и над 50.. колкото и да е жалко, мъжете независимо на каква възраст ни смятат за бабички и каквото и да си мислим, това е общото мнение за нас. Сега ще ви кажа, че извадката ми, даже и да не е представителна, около по 30 мъже от възрастовите групи 20-30. 30-40, 40-50, 50-60, то  е много показателна за това как ни виждат нас в обществото ни. Най-интересното е това, че най-бързият и категоричен отговор даже без извинение и с най-обидни епитети и реакции за жената на 50 дадоха мъжете между 50 и 60. Оказва се, че жената на 50 изобщо не може да разчита на своите връстници мъже за нищо, освен в случаите, когато е омъжена за такъв мъж по силата на вече създаденото статукво. Ако жена на 50 си търси мъж, май по-добре е да търси в групата между 40 - 50 защото там са  най-големите шансове да направи една успешна връзка, най-малко заради факта, че мъжете в тази група все още говорят за нея все пак като за жена:)
Сега ще ви напиша как се възприема жената на 50 от различните възрастови групи мъже.
20 - 30 - Бабите им са на/над 50 и когато ги попиташ веднага ти дават за пример тях.. колко са добри, как са ги отгледали, как сега си споделяли всичко с тях, как им полагали и давали пари:)
30-40 - Майките им са към 50 и/или над 50 и започват да им се бъркат в живота. Жената на 50 я свърват с досадна жена, която гледа само да им дава уроци:)
40-50 - Имат приятелки, които са на тази възраст, но те за нещо друго не стават, защото нямат перспектива и не могат да се състезават с по-младите жени. Колежките им да тази възраст започват да ги свалят не разбирайки, че са стари:). В тази група имаше и мъже, влюбени в жени на 50.. Е, оказва се наистина, че май любовта е сляпа:))
.. за тези над 50 вече написах, а за тези над 60 не искам да пиша, защото там нещата за мен са трагични.. всички, които започнах да питам започнаха да ми говорят все за жени около 30 и бяха толкова жалки, смешни и трaгични, че се отказах да си губя времето с тази таргет група:).
Та колкото и да ми е неприятно да напиша това.. мнението за жените на 50 изказано от мъжете е отчайващо трагично, поне за мен, колкото и да ме убеждаваха, че не се отнасяло за мен.. аз съм на 50.. и вече трябва да свиквам с това мнение:)