Благодаря на всички, които вчера взеха отношения по моята тема! Какво се оказва... май 50 години в много отношения за една жена са нов старт. Природата ни кара да започнем живота си по нов начин в зависимост от това, какво сме направили или не до 50. За едни от нас започва нов етап свързан с природните промени, за други, нова любов, нови съжителства, изневери, нови срещи и раздели. Като че ли за всички вече на втори план са парите и работата и търсенето на кариери .. или ако това се търси, се търси вече в по-едър план. Жената на 50 вече не се задоволява с дребните неща, не иска да събира трохите, не иска да бъде все в "час". Иска с това, което знае и може да бъде победител още от самия "старт".
Не знам при вас как е, но аз на 50 отново съм на стартовата линия, разбира се без амбициите да бъда победител, но с желанието да бъда в състезанието и да съм поне с кай-добрия екип:). Последната реплика, която днес прочетох бе, че американците казвали, че сегашните 50 са новите 30. При мен май са 29:)... замръзнах преди години на тази граница и все не мога да се усетя и до сега на 30.. Сега, пишейки за жената на 50, може би ще свикна и премина границата, но за сега цифрата май е все 29.
Новия старт го търся във всичко. Даже този пост е част от него. Искам да напиша неизказаните си мисли, и да събера Клуб на жените на 50 в блока. Нека да не се предаваме на стереотипите ни в живота, а да си мислим за играта, защото, аз заставам на старта заради нея. Не искам да се съглася, че защото съм на петдесет трябва да се отказа от това да не съм в крак с последната мода. Не искам защото съм на 50 да правят само секс с мен, без да има с него и еротика, не искам само да работя без да мисля за свободата да имам хоби. Не искам да ме смятат за бабичка, защото ЕГН-то ми е наедряло, защото на външен вид по нищо не се отличавам от една жена на 35, а това е благодарение на духа, който още е на 29 и пази и дърпа тялото  да се подаде на земното притегляне.

След няколко месеца ще стана на 51 и искам да ви разкажа какво е една жена да е на 50 години. Има много написани песни за мъжа на 50, вицове, разказват се истории.. а за жените на 50 нищо не се говори. Те сякаш тогава започват да се забравят и точно от тази възраст като и чуят годините за една жена започват да казват, че е стара. Така ли е? Може би с тази година жената започва да мисли, че вече не е млада. Поне с мен стана така или поне започва да става. До миналата година всички се обръщаха с мен с "Госпожице", а от тази година вече обръщението е "Госпожо" . Гледам се в огледалото, качвам се на кантара и виждам, че вече започват да стават промени. В някой дни по-големи, в други, по-малки, но маи вече съществени.
Имат ли значение годините в живота на човека? Ако попитаме един мъж той от своята камбанария ще започне да ни разказва, как годините нямали значение, но само когато не се отнася до жени, защото независимо как изглежда, когато се чуе, че една жена е на 50.. тя вече почти за всичко е отписана и се слага в графата на "старите жени". Преди години, когато бях около 30 ми беше много чудно, защо някой жени лъжат за възрастта си.. сега и аз съм като тях. Много често, за да получа работа крия или не казвам годините си.. това ми се налага да правя и в личен план, защото жената на 50 мога смело да твърдя, че е дискриминирана и ако няма подкрепата на мъж, който да я защити за годините в много отношения е губеща страна дори само заради това, че е достигнала тази възраст независимо дали това и личи или не. Почнах много да пиша и се опасявам, че няма кой да го прочете.. така, че в друг пост ще продължа.. Все пак интересно ми е да видя, дали някой ще се поинтересува какво мисли жената на 50 за възрастта си..