На 30 и 40 години жените гледат на мъжете като на "политическа партия",  а на 50  като на банка.
Жената на 50 - за да обича мъжа до нея той трябва да е като швейцарска банка. Тя трябва да може без да се притеснява да заложи всичко, каквото има в сейфовете и грижи, обич, приятелство, мечти, всичко, което съпътства ежедневието и живота и.
Срещу това, тя иска само едно - КРЕДИТ НА ДОВЕРИЕ. Тя няма нищо против този кредит да се оценява и преоценява в кратки срокове, ако тя не е добър длъжник, да се отнема от него, даже и да го отнемат напълно, но без доверие тя не е способна да живее нормално и да бъде такава каквато е.
Ако в предишните години е имало време да се воюва за доверие или да се извоюва, на 50 времето лети много бързо и човек не винаги може да се върне назад без да нарани хората около него а и себе си. На тази възраст почти всеки е "вързан" в някакви обстоятелства, които ако промени, ще нарани хора, които го обичат. Единственият начин това да не се случи е проявата на доверие.
 За съжаление, не всички хора, могат да са щедри в тази насока. По-често и по-лесно е да се проявява съмнение и подозрение проявено от негативния опит в живота. За много хора е трудно, да бъдат щедри на доверие, дори и да трябва да го дадат на кредит.
Колко е хубаво да срещаш хора, като швейцарски банки! Да си сигурен, че можеш спокойно да им се довериш. Да знаеш, че те ще запазят непокътнати  твоите чувства, надежди, очаквания и мечти, че ще ти дадат кредит на доверие и ще бдят доколко ти го заслужаваш, ще оценяват кредитния ти рейтинг и в зависимост от това, дали си го повишил или намалил или ще те поощряват или ще те коригират. Душата ти да е в сейф на сигурно и това да помага да има по-голяма стойност, както за теб, така и за околните за да може лихвите, които се вадят от сейфа да са само за добро.

Това е един от големите недостатъци на жените на 50. Попиташ ги нещо и те веднага започват да ти дават "акъл". Може би всичките ми приятели, които направиха тази констатация за жените на тази възраст са прави. Днес, дъщерята на една моя приятелка ми се обади ревяща на телефона. Момичето има проблем, който не може да реши и се скарала с майка си, защото тя не я посъветвала, а веднага започнала да и дава акъл как и какво да направи. Доста разговаряхме и тя стигна сама до извода, че майка и е права и че не е необходимо да минава по пътя на разочарованието за да стигне до този извод сама, но самото изказване като краен извод без право на алтернатива от нейна страна беше я беше подразнило.
Другата крайност е, даването на мнение след даден неуспех на някой. Аз разбирам всички хора, които като чуят думите "Аз казвах ли ти?" се дразнят.. И мен ме дразни винаги тази категоричност и налагане на мнение, даже и да е правилно, защото те лишава от право на собствен избор, а те поставя пред свършен факт само въз основа да дадено мнение.
Истината е, че жената на 50, вече има жизнения опит и в много случай "акъла", който дава е правилен. Това тя прави не за да се наложи, а за предпази хората около нея от грешки. Тя е минала по този път, може би по най-дългият, и сега не смята за необходимо след като тя знае изхода и резултата, хората около нея да се лутат. Тя смята, че много негативи могат да се спестят, ако човек мине по прекия път чрез нейния извод и да си спести много разочарования. Да, може би не се изразява правилно, може да се налага, може тона с който дава мнението си, да не е най-добрият, но в повечето случай "акъла" който дава е правилен и на него може да се вярва и човек да го последва.

До сега все съм обобщавала, но сега ще напиша моето мнение относно важността на парите в живота ни. За много хора това е тема "табу". Навсякъде в нета чета,  как парите не били всичко, как можело без пари и как те не били основното нещо, към което човек трябва да се стреми. Да, тези, които ги имат може да се крият, зад разни фрази и думи, но за много хора липсата на пари или липсата от тяхна страна на находчивост да ги изкарат им проваля живота. Днес, един от коментарите ме насочи към тази тема, към нея ме насочи и призива за подпомагане на блогер, който не може да си публикува разказите... към тази тема ме насочи и раждането днес на две бебета от жена на 52 години. Ето, за тази жена, парите колко са били важни.. години наред, защото ги е нямала тя не е могла да забременее. Благодарение на парите, които е намерила сега има две прекрасни бебета. Да са и здрави и да и донесат много щастие!
Много често, когато някъде се изкажа, че парите за мен са много важни хората, които не ме познават ме гледат с подозрение. Тези, които ме познават знаят, че имам пълното основание, да направя този извод. Аз никога не съм имала проблем за пари и винаги съм печелила добре и съм задоволявала всичките си нужди, но парите са ми помогнали за толкова много неща, че ако не умеех да ги изкарвам, аз нямаше да бъда същата..
- нямаше да мога да пиша сега този пост, ако преди години нямах парите, да си платя скъпото лечение и да ме консултират най-добрите лекари в света;
- ако нямах парите, които изкарвах, баща ми щеше да живее 7 години по-малко;
- ако нямам парите, майка ми щеше да се притеснява, като повечето пенсионери в страната, а сега тя има спокойни старини;
-ако нямах парите, нямаше да мога да си реализирам всички идеи и хрумвания, които ми идват;
-ако нямам парите, няма да мога да подпомагам хората, които имат нужда;
- ако нямам парите, няма да мога да отгледам дете;
-ако нямам парите, нямаше и да се влюбят в мен ( защото и това ми се е случвало)
- ако нямам парите, няма да мога да спортувам, да си купувам книги, дрехи, храна, да се глезя, когато си поискам, да пътувам.. и да правя, каквото си искам, защото парите ми дават свобода да правя всичко това.
Да, случва се и да нямам пари, когато ме мързи, когато реша да си почивам.. след дните, в които не работя..
Важни ли са парите.. за мен са много важни, дори заради факта, че са единствената разменна единица, като оставим настрани чековите карти:).
Мисля си, че вече е време, да започнем да говорим по друг начин за тях, защото да можеш да печелиш честно не е недостатък.
Пожелавам ви много здраве, късмет, любов и пари, за да може да си купите всичко останало!

От седмица задавам този въпрос на всички жени на 50 с които се срещам и познавам. Всички, ми отговориха по един и същи начин. Всяка една от тях,  е чувствала отношението на хората около нея и по двата начина. Причината за това отношение е, че може би никой не очаква промяна в една жена на 50. Всеки смята, че тя, стигнала до тази възраст вече е постигнала прага на своите възможности като личност и  от нея не може да се очаква нищо ново, интересно и различно. Познавам много жени, които са опровергали това твърдение, техните успехи, някак са останали на "тъмно" и никой не ги дава като  примери.
Обсъждайки тази тема, видях че всички жени цитират хората около тях за себе си. Много от приятелките ми казваха:
- Ако питаш мъжа ми и децата, ще ти кажат, че ме познават и знаят всяка моя реакция.
- Ако питаш колегите, ще ти кажат, че вече от мен няма какво да се очаква и съм стигнала до предела на професионалните си възможности.
- Ако питаш подчинените ми, те ще ти кажат, че те ми вършат работата.
- Ако питаш приятелите ми те ще ти кажат, че знаят всичко за мен и че ме познават
- Ако кажеш на някой че си жена на 50 .. той ще ти каже.. Ясно!
Тук отговорите бяха все изразяване на чуждо мнение, защото нито една жена, която попитах в зависимост от интересите си не смяташе че възможностите и са стигнали своя предел. За съжаление, в повечето случай, хората около нея не се интересуват от нейните интереси и духовни нужди, ако тя иска да ги сподели и казват да не ги занимава с "глупости" .
Оказа се, че за много от заниманията и интересите на тези жени близките им не знаят. Те в много случай се притесняват да споделят какво правят. Те не бяха казали на съпрузите си, че имат блог, не бяха споделили, че пишат стихове, че си приказват с различни мъже в чат, че ходят и на срещи за по кафе и се запознават  с мъжете с които си пишат, че живеят още като на 30 години.. но всичко това беше скрито.. защото всички се страхуваха, че ако някой разбере за техните "глупости" ще ги укори и няма да ги подкрепи. Страхуваха се от подозрението, което може да се появи за което те знаят, че дойде ли.. няма отърване.
Оказва е, че на 50 жената в по отношение на личните си интереси в много отношения е сама. Тя има деца, пари, къщи, добра професия, приятели.. но остава сама в зараждащите се в нея нови идеи, които не винаги може да сподели с тях и които са и много нужни, защото кой каквото и да си мисли.. жената на 50 не е прочетен вестник.

Както и да изглежда и да се чувства, жената на 50 започва да остарява и това е биологичен факт, който може да я промени и да я запази по-млада в зависимост от начина на живот който води. Сега е момента в който  тя има шанса да  направи това, което не е направила,това, за което на нея все не и е достигало време.  Сега е момента да помисли как да свърже душата с тялото така, че да запази младежкия дух и оптимизъм за да живее в хармония със себе си и околните и обществото да не я отхвърля. Сега биологичния и часовник е най уязвим  и  тя трябва да  установи дали бърза или закъснява и да  вземе мерки навреме за да  не изостава от времето в което живее.  Дали ще остарее като  малка църква, манастир или катедрала, няма значение. Важно е да не остарява като цървул. Важно е да намери хората зад олтара на които може да се довери, Важно е, да има подкрепа, разбиране и доверие, като в храм. Важно е да иска да дава същото и на тези, които е призовала да влезнат в него. Важно е да вярва в себе си и в онова чудо, което я прави жена. Важно е, да не прави курбан за това да и се случи нещо добро, а да дава без да я интересува какво ще получи. Важно е да остарее достойно с любов.

В един от коментарите вчера, Диди е написала, че се чувства страхотно на тази възраст, защото е съумяла да поддържа искрата. При нея е искра, но как е при другите жени на 50?
При някой е тиха жарава в огнище, която никога не загасва;
При някой е огън в скъпа камина;
Някъде е запалване на стърнище и силен пожар;
Огън от горене на боклука;
Запалено барбекю или приготвен огън за жар за въртене на шиш.
Огън след паднал гръм, след изтръскана пепел от цигара или от хвърлена клечка кибрит навън.
Чукане на два камъка да за да излезе искрата за огън, фокусиране на слънчев лъч..
Каквото и сравнение да направя, истината е тази, че на жената на 50 и трябва искра за да запали огън, ако тази искра не съществува в ежедневието и тя не се притеснява да я поиска, както се е случвало в по-младите и години поради една или друга причина. Сега, тя вече знае от опит, че топлината в душата не идва сама, а трябва да се запали. Това може да стане само тогава, когато има с какво да го запали.. мъжа до нея, децата, семейството, приятелите, една хубава книга, две топли думи, една усмивка, дъга след буря..
Най-лесният начин е тя да попита:
Имате ли огънче?

Попитаха ме, защо не пиша за мъжете тук и защо те не присъстват в моята тема. От вчера звъня на всичките си приятелки на 50 и ги питам "Къде са мъжете?".. ето какво ми отговориха те.. Ще  разделя отговорите на две групи - от омъжени и неомъжени жени. Тези, които живеят  мъже без да са сключили брак ги слагам в графата на омъжените, защото така е по цял свят.
Отговори на омъжените жени до обяд.
- При майките си;
- Играят с деца, внуци;
- На работа ( в почивния ден);
- На среща с колеги, приятели .. спешно  да се видят..;
- На някакво блато за риба;
- Да измият колата;
- Някъде из махалата;
- Гледат рали по ТВ;
- Да помагат на приятел за ремонт;
- Отишли да изпият по кафе в близкото кафене;
След обяд си беше вкъщи само мъжа, който гледаше ралито. Този, който играеше сутринта с децата на обяд беше отишъл да се поразходи за да си почине от играта. Към 20 h вечерта, когато се видях с приятелките ми никой от мъжете им не се беше върнал, даже и този с разходката, а мъжа пред телевизора гледаше мачове с поредната бира.
Отговорите на неомъжените в момента жени сутринта.
- Пуши, пие кафе или и двете;
- Още спи;
- Отиде при децата си;
- Чете вестник, книга, пред PC;
- Отиде да тренира;
- Бившата му жена го извика;
- Отиде на пазар;
- Отиде да си намали косата;
- В банята;
- Да разходи кучето;
След обяд всичките са били заедно и казват, че са си изкарали чудесно деня. Тук трябва да спомена, че от 10-те неомъжени жени на 7 мъжете с които живеят са по-млади от тях.. Вечерта, когато се видяхме, приятелите им дойдоха с нас и седнаха да си приказват на отделна маса, като ни оставиха спокойно да си  приказваме за тях:)
Ето къде са мъжете.. всеки е там, където му е приятно да бъде и се занимава с това, което му е приятно, като се съобразява с жената с която иска да бъде.. Всеки има свободата да прави това, от което се нуждае.. и няма жена, която да иска да му повлияе.

Слушам сега "Малка нощна музика" искам да напиша няколко реда за нощта. Няма нищо по-хубаво, нощта да е нежна и в нея да звучи музика. Музика за сърцето, музика за душата, музиката да гали тъмнината и да съпровожда звездите в нощта. Музиката, може да е в тъмнината, в погалена ръка, в нежна дума за "Лека нощ", в нежна прегръдка и допряна глава.. Тя може да е тишина и песен на щурец, полъх на вятър или разбита вълна. Каквато и да е.. нощта е музика, която ни пренася в съня.. Лека нощ!

Вчера, коментара на постинга ми беше озаглавен "Страшно е", страшно е да изпуснеш да ти се случи нещо хубаво.. и аз започвам днес да пиша за страха, за страха на жената на 50. Трябва ли жената на 50 да се страхува от нещо стигнала до тази възраст и минала през какво ли не и има ли наистина от какво да се страхува. Поглеждайки назад в годините тя за да постигне едно или друго нещо, за да се справи и преодолее всички промени независимо в обществен или личен план, за да оцелее тя не се е страхувала от нищо. От какво се страхува сега? Има ли от какво да се страхува.. Кога тя се страхува?
Тя се страхува от:
1. Младите жени, които я превъзхождат с много неща - с външен вид, с по-хубави тела, с повече знания, а по-голяма информираност за света,  с агресията която носят, с пренебрежението, което проявяват, с по-високия интелект, с привлекателността, която носят просто защото са по-млади.
2. От мъжете около тях - че вече не ги забелязват, че търсят разнообразие извън дома и тях, че се обръщат след по-млади жени и може както се обръщат така и да тръгнат, страхуват се да не останат сами точно сега...
3. От провал в бизнеса или да не останат без работа.. вече знаят, че една жена, която е в тази възраст, ако не почели добре вече не е и привлекателна. Ако мъжете са смятали, че докато е гледала малки деца е можела да не работи, то сега на тази възраст жена да е без добър доход  я  смятат в повечето случай за неудачница.
4. От повишаването на килограмите, които леко но сигурно се вдигат даже и да не яде.
5. За децата си, за техния просперитет и от това, че вече нямат информация за тях и те започват да не споделят, че не знаят за тях всичко, което искат да знаят, а не винаги имат сили да ги  попитат.
6. За здравето си и за това, колко малко време отделят за него, за деликатната възраст в която влизат и за която само са чували, а нищо не знаят, а и не искат да знаят.
7. За бъдещето си, за което ако до сега забързани в това или онова не са мислили и сега започват да се замислят защото вече им остава време да мислят повече за себе си. .. и не знаят как да използват рационално, защото нямат изградени навици за грижа за себе си.
8. Страх да не намерят подкрепа от близките и семейството при нужда.
Точно това и създава страховете.. липсата на подкрепа, но това важи и за всички възрасти и за всички хора и мъже и жени. , но жените на 50 като че ли са малко по-уязвими, защото при тях много по-често се появява страха .. да не изпуснат да им се случи нещо хубаво..

Докато в по-младите години в живота си жената често е изпускала тази възможност и е оценявала хубавите неща, които са и се случвали след това бързайки и не обръщайки им внимание, сега тя се стреми да слага знака "“Стоп!” на всяко хубаво нещо, което и се случва. Сега, когато тя усети нещо добро, което може да и се случи тя бърза да се увери дали е така за да може колкото е възможно по-дълго да задържи доброто, което може да  се случи. На 50 жената не търси “мига” на изживяването, а пътя по който от миг, да превърне хубавите моменти  в ежедневие и начин на живот. Това са годините, в които тя трудно може да се излъже и да пропусне “знаците” на нейната  чувствителност  да я подведат.  Когато тези сигнали съществуват, тя не се страхува да ги познае, да им обърне внимание и да се опита да тръгне след тях и те да я водят по пътя, който е избрала. Няма страх или мнителност, поради които в предишните си години тя е губила възможността да разбере, че и се е случило нещо хубаво. За нея, това е най-лошият изход и тя няма да допусне да се стигне до него.

Разделите и разводите са най-лесни при жените на тази възраст. Ако до 50 тя все се е надявала ако нещо не върви да се оправи, то сега тя вече знае, че не може никой да превъзпитава, че промените никога не стават, не са лесни и в много случай болезнени. Тя вече не се стреми някой да промени (освен децата си), а да се раздели за да може да живее спокойно. Това е възрастта в която решенията се взимат бързо, без драми или ако ги има те са повече за цирк и да си отмъсти, отколкото някой да задържи. Сега вече жената на 50 е узряла, че най-важно е да живее в хармония със себе си и с околния свят за да остарее щастлива.
Разделите колкото и да са лесни и полезни, защото премахват многогодишни страдания, са и много болезнени. Изведнъж, почти винаги неподготвена, жената се изправя пред действителността и причината за разялата/развода, която най-често е друга жена, нетърпимост проявена към нея или проявен краен егоизъм и безсърдечие. Ако досега тя си е затваряла очите за тези неща, то сега доверието и и прага на поносимост са се изчерпали. Сега, тя има време да се вгледа в себе си и в хората около нея и да се опита да коригира поне средата осъзнавайки, че опита е последен. Този опит ако не е успешен е много болезнен. Ако не е направен, също боли, че е изгубена възможността нещо да се промени.
Болезнени са и разделите, когато жената прави по “нейна вина”. Когато реши, че сега е нейното време и е намерила спокойствието и любовта. Тогава тя страда за хората, които е изоставила ако не  заслужават това, въпреки, че и те имат вина с поведението си.
Разделите на жената на 50 са болезнени и защото в тази възраст те са много крайни. Обидата се преживява много трудно. Възрастта и е много уязвима и реакциите в нея почти винаги са крайни и безкомпромисни. Въпреки всичко това те са най-лесно поносими и почти винаги полезни.

Ако до 50 жената е усещала радостта и щастието след като те са отминали, то сега тя ги усеща в момента в който се случват. Ако преди по-често е казвала.. “била съм щастлива”, то сега тя вече може да определи щастието в самия миг в който го чувства. Сега тя вече знае какво е радост и какво е да е доволна от света.
На тази възраст най-щастливи са  жените с успешен брак и пораснали деца. При тях радостта е двойна, защото  преживяват успехите и на децата си и в много от случаите за тях и вместо тях. Радостта е двойна, а когато са намесени и внуци е тройна. Статистиката показва, че независимо от трудностите, които съпътстват живота на тази категория  жени в тази възраст, то самото справяне с проблемите  и понякога дори оцеляване  също носи радост и в много случай им създава също щастливи мигове. Точно в този момент се сменят и приоритетите. Ако преди е била важна работата и създаването на някакво благополучие, то сега на преден план излиза грижата за себе си или за хората, които имат нужда от тях. Тук точно се получава залитане в една от двете посоки, но при жените със стабилен брак те не са фатални или поне не крият рискове за тях. Тях ги харесват и с повишените килограми и с понякога неугледния им вид. Те знаят това и  усещайки го се оставят на природата да ги деформира както си иска. Те харесват своя живот с всички промени, които се или не се случват  и не им пука какво ще си каже света за тях. Имали са някаква мисия,  донякъде са я свършили и сега могат да се задоволят и с по-малко.
Самотните жени на тази възраст за разлика от омъжените изживяват годините си на печал. Ако до сега не са забелязвали как минава времето, то сега виждат какво са пропуснали, как остават сами в старостта и как вече не могат да направят нищо за да коригират живота си. Тези, които правят опити за някаква корекция се сблъскват с трудности от какво ли не. В обществото вече е създадена дискриминация към 50 годишните и самите жени са най-потърпевши от това. Най-засегнати в тази група са жените инвалиди, които съвсем са изхвърлени от социалната среда и към тях не съществува никакво разбиране не само от държавата, и от по-младите, но дори и от омъжените жени на тяхната възраст около тях.
Тази група все повече расте, защото по една или друга причина много омъжени жени в тази възраст прекратяват своя брак и се присъединяват към групата на самотните. Пред тях света се срутва и мъчно намират сили да преодолеят своята печал. Трудно започват принудителния нов старт и за дълго време живота им излиза от релси. За съжаление вече порасналите им деца не винаги им оказват необходимата помощ и подкрепа и не има дават сили за да започнат всичко наново.
На 50 няма само щастие и печал.. има жени с надежди, които се смятат млади, не им пука от околния свят и искат да наваксат всичко, за което до сега не са били способни или с което са се разминавали. Те още могат да се влюбват и да се радват на всеки миг. За тях нещата винаги се случват дори и в по-късния момент. Ако сега не могат да раждат, то ще осиновят дете, ако до сега не са се омъжвали, на тях не им пречи да вдигнат сватба и да се облече в бяло, ако до сега не са правили нещо самостоятелно, сега те ще намерят сили и средства да го направят. Те знаят, че за всичко това, трябва да изглеждат и да бъдат млади.. и всеки ден ще се борят за младостта.